* * *
Превила се пръчица, Лазаре,
превила се пръчица,
през два дола дълбоки,
през три мяра широки.
Сите моми минали,
най-малката не мина.
Препъна се в пръчица,
закачи си сукмана,
разнищи си фустата.
Викнала да плаче,
а момък я тешеше:
- Мълчи, момньо, не плачи!
Ще ти купя колани,
и сърмени сукмани,
и сребърни чапрази,
да ми станеш невеста.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012