* * *

Дръж, къпино, момата!

Превила се й пръчица, Лазаре,
превила се й пръчица,
през два дола дълбоки
през три мери широки,
всички моми минаха,
най-малката не мина,
че й спрепна полата.
Викна мома да плаче,
Татари я тешеше:
- Мълчи, моме, не плачи!...

 


Трявна, Дряновско; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ); спрепна - закачи.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012