* * *
Повлякла е къпина
през два ми дола дълбоки,
през три четири широки,
всичките моми минаха,
минаха и заминава.
Сал една мома не мина,
Радка си мома не мина.
Че кой я ерген позапря,
Христо я ерген позапря.
Той си на Радка думаше:
- Радке ле, любовничке ле,
защо ме, либе, не рачиш,
не рачиш, не ме харесваш?
Радка на Христо думаше:
- Ази те, Христо, харесвам,
ала ми мама не дава,
че си бил, Христо, сиромах.
Христо на Радка пак дума:
- Като ме, Радке, харесваш,
хай да ми, Радке, пристанеш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012