* * *
Прошетало се девойче
низ онье дълги загони
со два ибрика стребрени,
со две мащрапи златени;
лудо ми одит по нея.
Спръсна ми моме да бегат;
запнала ми се къпина
за момината кошуля.
Лудо ми викат по нея:
- Дръж йе, къпино, не пущай,
твоя да бидит хвалбата,
моя да бидит момата!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012