* * *
Привела си е Калинка
през два дола дълбоки
и четири широки.
Една мина, че друга
и на Радка ред дойде.
Рече Радка да мине,
пресрещна я млад Стефан,
че й скъса герданя.
Викна Радка да плаче,
а Стефан я миреше:
- Мълчи, Радке, не плачи,
двама сме го скъсали
и двама ще го нижеме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012