* * *
Тънка ми дълга къпина,
през два ми дола премина,
през два ми дола дълбоки,
пък през четири широки.
Всичките моми минаха,
Иван си Пенка препъна.
Скъса си Пенка синците,
викна си Пенка да плаче.
Иван си Пенка миреше:
- Я мълчи, Пенке, не плачи,
аз ще ти купя конците,
ти ще си нижеш синците.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012