* * *
Разцъфтяла се е черешка
в саа гора зелена,
в това ми поле широко.
То не ми било черешка,
най ми било девойка.
Отде га виде овчарче,
тресна, пукна за нея,
че си при нея отиде,
разкъна й гердана,
разсипа й мерджана.
Викна девойка да плаче:
- Боже ле, мили Боже ле,
за това ли съм го низала,
за ден ми, за Великден,
за летен ми ден Петровден.
Овчар на девойка миреше:
- Мълчи, девойко, не плачи,
двама сме го скъсали,
двама ще го нанижем.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012