* * *
Привела се й къпина
на два ръта високи,
на два дола дълбоки,
че си скъса мерджани.
Викна къпина да плаче,
сокола я мирише:
- Мълчи, мълчи, къпино,
двама сме го скъсали,
двама ще го събираме.
Я на здраве, къпино,
и тебе майчице, Лазаре.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012