* * *
Снощи си, мамо, отидох
на тиха бела Дунава,
кончето да си напоя,
джеврето да си опера.
Конче ми вода не пие,
право брегове гледаше.
На брега бело момиче,
на бел е камък стъпало,
бели си крака миеше,
с раки ги сапун триеше.
Тръгнах да ида към него,
момата търти да бега
през къпинено ливади.
Аз на къпина повиках:
- Спъни, къпино, момата,
аз ще й платя цената,
твоя ще бъде хвалбата,
моя ще бъда момата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012