Дръж, къпино, момата! Съст. Т. Моллов

* * *

Аз бях ушел, мале ле, на долната махала,
на долната махала коня да си напоя,
коня да си напоя, мома да си огледам.
Там имаше до две руси девойки.
Аз им селям юдадах, селямът ми не взеха,
селямът ми не взеха, диван ми не станаха.
Я мене се наяди, нажали,
боднах коня край мома,
коня еднъж, мома дваж.
Там имаше къпина,
спъна се мома, та падна,
откъна си мерджанът,
мерджанът и каравиля.
Стана мерджан по мерджан
и каравиль по каравиль.
Седна мома да сбира,
ем го сбира, ем плаче:
- Вай си, леле, лудо ле,
що ми стори грехота,
как ще ида аз дома,
как ще кажа аз майци?...

Пишманкьой, Малгарско - Турция; великденска - хороводна (Родопски напредък, год. VІІ, 1909-1910, кн. VІ-VІІ (февр. - март), с. 186, № 1); каравиль - карамфил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012