* * *
Тънка ми, дълга къпина,
през два ми дола дълбоки,
през три, четири широки.
Всичките моми минаха,
мома ми Радка не мина -
Иван я беше уловил,
скъсал й беше герданя,
герданя, жълтичения.
Викнала й Радка, да плаче:
- О-ле-ле, любе, горкана,
как ще на мама да кажа,
кат не е майка кат майка,
ами е майка мащеха...
Иван си Радка миреше:
- Я мълчи, Радке, не плачи,
аз ще ти купя конците,
двама ще нижем синците.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012