* * *
Веер-вятър повеял,
не е веер, ни вятър,
най е момка със момък,
тий и сговор сговорят: (2)
- Айде д'идем, момне ле,
на нивата голяма,
на широката поляна
да се наджънуваме,
ем наджънем, ем надпеем,
кой когото наджъне,
ем наджъне, ем надпей,
сърпа жа му отнемем.
Мома момка наджъна,
ем наджъна, ем надпя,
че му сърпа отнела
и го й на две превила.
Свила й поли да бяга
през честата къпина,
овчар вика от поле:
- Дръж, къпино, момата
за шарени калцуни,
твои жа са калцуни,
моя жа й момата!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012