* * *
Превила се й пръчица,
през два ми дола дълбоки,
през три ми бряга широки.
Всичките моми минаха,
само една ми остана,
че и тя рече да мине.
Млад я момък превари,
че й косата отряза,
косата с косичника,
че й синците разпиля,
синците от синчелника.
Викна момата, заплака:
- Олеле, Боже, горкана,
как ще обадя на мама.
А млад я момък миреше:
- Замълчи, моме, не плачи,
двама сме го скъсали,
пак двама ще го нанижем.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012