* * *

Дръж, къпино, момата!

Ситна трева зелена,
покрай бели Дунава,
покрай Дунав ливади,
во ливади бел чадор,
под чадорот постеля,
на постеля седжаде,
на седжаде девойче,
шарит, везет дарои,
бела сърма клабуда -
на сватои дарои,
на свекърва кошуля,
на девери калчини,
на золвите яглаци.
Ете лудо ке идет,
летна моме да бегат,
по дългите слогои.
Препна, запна къпина
со тънката кошуля.
Търчит лудо и викат:
- Дръж, къпино, не пущай!
В уста вода ке носам,
коран ке ти навадам,
върше ке ти подкроат,
твоа да е фалбата,
мое да е момето!

 


Куново, Гостиварско - Македония; Сватоечка (Пенчев Вл., Ан. Анчев, Михаил Арнаудов - една научна командировка в Македония. С., 1999, № 203 - "Девойка везе дарове").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012