* * *
Тънка дълга къпина,
през два дола дълбоки, (2)
през четири широки.
Всички моми минаха,
мома Донка не мина, (2)
препъна се, че падна, (2)
че си скъса синците.
Викна Донка да плаче,
а Митю я миреше:
- Мълчи, Донке, не плачи,
аз ще ти купя синците, (2)
а ти си нижи конците.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012