* * *

Дръж, къпино, момата!

Снощи отидох, мамо ма,
по на горното кладенче,
там заварих, мамо ма,
мойто си либе Стояна.
Той си с друга хортува,
мойте й думи думаше,
моят пръстен менеше.
И аз рекох, мамо ма,
да мина и да замина,
да не ме Стоян усети.
Чехълът ми се закачи,
от дългата къпина.
Стоян къпина думаше:
- Дръж, къпино, момата!
Дръж, къпино, момата,
дорде дойде зимата,
да налеем виното,
да направим сватбата.

 


Дълбоки, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012