Дръж, къпино, момата! Съст. Т. Моллов

* * *

Снощи си, мале ле, отидох
на Генчово кладенче,
кончето да си напоя,
кончето, аджамийчето.
Там си, мале ле, заварих
Генчовата дъщеря,
де легнала, заспала,
под вишничка черешка.
Черешката цъфтеше
бяло й синьо, мале ле;
бялото се ронеше,
по пазва й падаше,
синьото се ронеше,
по лице й падаше.
Кончето ми изцвили,
мома от сън събуди.
Хукна мома да бяга,
къпинка я преспъна.
Я се виком провикнах:
- Дръж, къпинко, не пускай,
тебе ще е хвалата,
мене ще е момата!

Чукарово, Тополовградско; на пролетно хоро (Архив Радио София, изп. Петкана Захариева; =БНТ 6, с. 355; =БНТ 13/1965, № 396 - "Снощи, мале ле, отидох").

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012