* * *
Привела се е къпина
през два вира дълбоки,
през четири широки.
Една мина, че друга,
най-подир мина Иванка,
Иванка, мома хубава.
Насреща я посрещна
Петко, момък хубавец,
че й скъса алтъните.
Иванка викна да плаче,
Петко Иванка мирешe:
- Мълчи, Иванке, не плачи,
двамка сме ги скъсали,
двамка ще ги нанижем.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012