* * *
Седи мома на Дунава,
в ръка сапун държеше,
ръцете си триеше,
бяло лице миеше,
с черни очи стреляше.
Стрялна мене от коня.
Хукна мома да бяга
през честата къпина,
през сухата глогина.
Овчар дума къпина:
- Дръж, къпине, момата,
на тебе да е стадото,
на мене да е момата.
Отговаря къпина:
- Бре, овчарко, луд ли си,
аз не ти ща стадото,
да ми пасе листата,
да ми съхне корена,
най си искам момата,
да ми копай корена,
да си вия листата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012