* * *

Дръж, къпино, момата!

Дълга ми, дълга къпина,
през два ми дола дълбоки.
Че мина Петра, спъна са,
викнала, че заплакала;
че мина Петър, вдигна я.
Петър на Петра думаше:
- Я мълчи, Петро, не плачи...

 


Церовец, Русенско; седенкарска - припевка (СИБ 1, № 750 - "Дълга ми, дълга къпина").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012