* * *
Тънки ми дълги къпини,
през два ми дола дълбоки,
през четири широки,
рекла е Станка да мине,
препънала се и паднала,
че си гердана скъсала.
Викнала й Станка да плаче:
- Олеле, Боже, горката,
как ще кажа на мама,
че съм гердана скъсала.
Иван на Станка думаше:
- Я мълчи, Стнке, не плачи,
ний сме го двама скъсала,
двама ще го нанижеме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012