* * *
Извор вода извирала студена,
над изворо дръмка вейка зелена,
под вейката карагюзел Мария,
та си везе гол глабодан авлиа.
Оттам иде лудо-младо гидиа,
та разигра врана коня дуриа
и замина покрай гюзел Мария,
та й бутна гол глабодан авлиа.
Рукнала е лепа Мара да плаче:
- Загуби ми, лудо-младо, иглите,
разсипа ми, лудо-младо, конците!
Лудо-младо на Мария говори:
- Мъчи, мъчи, лепа Маро, не плачи,
ке изковем, лепа Маро, иглите,
ке соберем ние с тебе конците.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012