* * *
Мор, девойче хубаво,
тече вода студена,
носи дърво зелено,
на дървото бял камен,
на камено постеле,
на постеле зглавница,
на зглавница девойче;
ситен бисер нижеше
соз две игли сребърни,
на три конца зелени.
Оттам иде млад юнак,
врана коня разигра,
край девойче помина,
разсипа й бисере,
загуби й иглите
и й скъса конците.
Викна мома да плаче:
- Леле, Боже, Боженце,
ка кю дома да с' ида,
ка кю майка да кажа!
- Мъчи, моме, не плачи -
ке идеме на златар,
ке излеем иглите,
ке идеме на пазар,
ке купиме конците,
ке купиме бисере.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012