* * *
На Черньо гости дойдоха,
гостите, все търговци.
Черньо се много зарадва,
нахрани ги Черньо, нагости,
и си на Елка продума:
- Елке ле, мила стопанке,
я дай ми, Елке, кавала,
с кавал да си посвиря,
гостите да развеселя!
Елка си кавал подаде,
Черньо с кавал свиреше,
кавала свири, говори,
Елка от кавал разбира:
- Събирай, Елке, децата
и ги навънка изкарай -
аз ще гостите заколя
и парите им ще обера!
Елка децата събира
и ги навънка изкарва.
Единия от гостите,
и той от кавал разбира,
и той със Елка излиза,
и на Елка продума:
- Елке ле, мила стопанке,
защо Черньо туй ще прави,
защо нас ще ни погуби?
И ний имаме дребни дечица,
дребни дечица и млади булки!
Черньо подир гостенина излиза,
кат видя - гостенин с Елка говори,
с Елка говори и плаче,
Черньо се много ядоса.
Вместо да коли гостенина,
Черньо си заколи Елка.
Елкина глава скачаше,
скачаше и говореше:
- Какво съм ти направила, Черньо,
че ми главата отряза,
децата сираци остави!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012