* * *
На Черньо гости му дойдоха,
баш гости, баш калоферци.
Черньо се чуди и мае,
с какво гости да гости.
Шаро им агне изпече
и руйно им вино наточи.
Седнали и вечеряли.
Черньо на Елка думаше:
- Подай ми, Елке, кавала,
на гости да си посвиря,
гостите да си развеселя.
Елка му кавал подаде,
Черньо си с кавал засвири.
Кавал му свири, говори:
- Прибирай, Елке, децата,
прибирай, Елке, излизай.
Най-мъничкото търговче,
то си на кавал разбира
и то след Елка излиза.
Като видя Черньо туй чудо,
люто се Черньо разсърди.
Търговчето на Елка думаше:
- Моли се, Елке, на Черня,
да се смили над мене,
че имам млада женица,
че имам дребни дечица.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012