* * *
В село търговци дойдоха,
търговци, млади джелепи,
те си за Черньо питаха,
де седи Черньо чорбаджи,
де седи, де му е къщата.
Бакалче дума търговци:
- Вървете, холам, гледайте,
де има двори широки,
де има къщи високи,
там стои Черньо чорбаджи!
Търговци, млади джелепи,
вървели, холан, гледали,
де има двори широки,
де има къщи високи.
Направо в Черньови отишли.
Като ги видя Черньо,
Черньо се радва-обрадва,
шаро им агне кайдиса,
че си гостите привика.
Черньо на Елка думаше:
- Я дай, Елке, кавала,
да си с кавал посвиря.
Кавал му свири, говори:
- Я дай ми, Елке, сабята,
да си гостите изколя!
Елка му сабя не дава.
Че стана Черньо, Черньо льо,
на Елка си глава отряза.
Елкината си глава скачаше,
меден й език говори:
- Какво ти Черньо направих,
та ми главата отряза,
децата много да гледаш!
Докато Елка издума
и се от душа отдели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012