* * *
Пенчо майци си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида,
ще ида със джелепите,
аз ще съм им хазнатарят,
аз ще им нося парите,
аз ще им водя сметките,
че ще през Котел да минем,
в Тича ще кандисаме,
у Черня, у джелепина.
Пенчова майка думаше:
- Не ходи, Пенчо, не ходи,
не ходи със джелепите.
Пенчо майка си не слуша,
със джелепите отиде.
Като в Тича влязоха,
жени на чешма свариха,
тий си жените питаха:
- Де седи Черньо джелепин,
де седи, де му е къщата?
А жените им казваха:
- Гледайте, млади момчета,
де има бели комини,
там седи Черньо джелепин,
там седи, там му е къщата.
Подире им си думаха:
- Язък им, мари, язък им,
за тези млади момчета
Черньо ще да ги изколи.
Пенчо най-подир вървеше,
той чу жените що думат.
Черньо се много зарадвал,
заклал им крава ялова.
Всички ядяха, пиеха.
Пенчо ни яде, ни пие,
ами си навън излезе,
на седлото си поседна.
Черньо на Ганка думаше:
- Повече слагай татула,
да си джелепи упоим...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012