* * *
Тръгнали ми са, тръгнали,
до трима-мина търговци
джамбазлък, холам, да правят,
касаплък, холам, да правят.
Вървели, що са вървели,
до три ми села минали
и в Каспичан отишли,
за Черня те са питали,
де живей Черньо болярин
и де му й била къщата.
Като на порти стигнали,
та на порти почукали -
тук ли е Черньо болярин
и тука ли той живее.
Тогаз си Черньо дочува
и си гостите посреща,
та ги във къщи поведе.
Шарено агне им закла,
та си гостите нагости.
Като ядяха и пиеха,
Черньо на Елена думаше:
- Я, ми дай, Еленке, кавала,
да си гостите разшиня.
Еленка, булка хубава,
донесе меден кавал
и си тогаз Черньо засвири.
- Я, слушай, Еленке, я слушай,
да си навънка излезеш,
пък аз със гости ще се разправям,
да им парите отнема!
Най-малко, холам, търговче,
и то от кавал разбира,
и то на Черня думаше:
- Само ме мене остави,
че аз имам дете мъничко,
дете мъничко, сукалче!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012