* * *
Караджа гости дойдоха,
гости ми, едри търговци,
търговци, турски сердари.
Чуди се Караджа, мае се,
с какво да ги нагости.
Русанка дума Караджа:
- Що седиш, Караджа, що мислиш,
нямаш ли крави ялови,
нямаш ли вакли овнета?!
Караджа Русанка послуша,
влезе в широки агъли,
улови най-баш овена,
че си гостите нагости.
Положи дълга трапеза,
всичките ядат и пият.
Караджа дума Русанки:
- Подай ми, Русанке, кавала,
на гости да си посвиря.
Русанка даде кавала,
засвири Караджа с кавала:
- Яжте и пийте, търговци,
търговци, мои душмани,
за добра пътя мислете,
всичките до един ще изколя!
Никой му на кавал не разбра.
Най-малкото търговче,
то му на кавал разбра
и на Русанка думаше:
- Русанке, булка гиздава,
ти речи на Караджата -
всичките да ги изколи,
мене сал жив да остави,
че съм едничък на мама!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012