* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стояна са го канили,
канили и калесали,
долу в Романя да поде,
кумица да си венчае.
Той свари бяла пшеница
и си капистри позлати,
че влезе в темно яхърье,
та си биволи изкара,
изкара, та ги запретна
и си с колата потегли.
Вървяли, що са вървяли,
стигнали бяла Дунава.
Той на биволи думаше:
- Биволи, вие серезье,
Сакарчо и Караманчо,
биволи, вие и двата,
ко преплувате Дунава,
на сухо да ме свалите,
та ко ще двата умрите!
Биволи в Дунав влягнали,
плували, преплували го.
Като на брегът изляли,
тие Стоянум думаха:
- Стояне, чорбажию ле,
люта ни клетва прокълна
ние и двата ще умрем!
Легнали - душа предали.
Стоян се чудом чудеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, милни Господи,
нека ми клетва не чуйше!

 

Звездец, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 170 - "Биволи умират от клетва"); трансформирана - липсва съпругата.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012