Булка-лехуса - жертва на придошла река. Съст. Т. Моллов

* * *

Мама на Гатя думаше:
- Гатю ле, мило мамино,
не води, Гатю, булката, (2)
че ти е булка левуса,
левуса на три недели.
левуса на път не води,
левуса конче не качи,
левуса вода не гази,
левуса не закъснява.
Заведи, Гатю, буля си,
буля ти да ти кумува,
буля ти да ти тлакува.
Гатю на мама думаше:
- Аз не ща буля със мене -
мен ме хората познават,
пък ще ми рекат хората -
какъв е Гатю млад юнак,
каква му й грозна булката,
на снага къса, трупчеста,
на лице черна, грапава!...

Стежерово, Свищовско; седенкарска (Стоин-ССБ, № 1257 - "Грозна снаха"; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 212 - "Свекърва, син и снаха"); непълна; левуса - лехуса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012