* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян му дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
че му се жени лелка му,
лелка му - бяла Калинка.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, първо венчило,
запретни бели ръкаве,
замеси бели колаки,
замеси и ги опечи,
че ще на сватба да идем,
сестри ти лице да сторим,
сестри ти, сестра Калинка!

 

Малко Търново; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1036 - "Замеси бели колаци"); непълна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012