* * *

Босненски хаджии, Муса кеседжия и хайдути

Повървеа Бошначки хаджии,
кон до коня, юнак до юнака;
най-напреде бошначко хаджийче
и по него верен ясакчия.
Отговара бошначко хаджийче:
- Каква ме е дремка одремала!
Дали е на зло, или е на добро?
Туку това издума, не издума,
провикна се верен ясакчиа:
- Излезнете, мори, кози без рогове,
запасете шума позлатена!
Излезнаа кози без рогове,
опасоа шума позлатена.
И пукнаа до петстотин пушки!
Извикаа Бошначки хаджии:
- Клето да си, верен ясакчия!
Извика се бошначко хаджийче.
- Леле, мале, леле, стара мале!
Да ми видиш мои люти рани!
Дека да си, моя стара мале,
дека да си, сега тука да си!
Провикна се бошначко хаджийче:
- Дека да сте, мои девет сестри.
Дека да сте, сега тука да сте;
ега можете тие люти рани,
люти рани от ситни куршуми,
ега можете да ги затиснете!
Провикна се бошначко хаджийче:
- Дека да си, мое първо любе,
дека да си, сега тука да си,
тука да си с твое мъжко дете!...

 

Самоков (Шапкарев 3, № 663 - "Бошначки хаджии и хайдуци"; =Самодиви. Народни песни. /Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. София, 1926, с. 176 - "Богдан бан войвода", с намеси в текста; =Осинин-Бурин, Горо ле, с. 85 - "Верен ясакчия", с намеси в текста).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010