* * *
- Зорничке, ясна светлива,
грейш ли вред по селата,
селата и касабите;
грейш ли гора зелена,
сред гора има манастир,
манастир с девет килии.
Всяка килия граматик,
в една килия нямаше,
вътре бе света Марина -
Христа бе Бога добила.
Три дни е лехуса седяла,
по четвъртия излязла,
пелените да си простира,
под бял, под червен трендафил,
хем боса, хем гологлава.
Христа я Богу мъмреше:
- Марино, света Марино,
няма ли чехли да обуеш,
няма ли мъхръма да забрадиш!
Не знайш ли, мари, Марино,
додето лехуса погледне,
гората ще изсъхне,
водата ще пресъхне.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010