* * *

Божа майка - лехуса

Та чуло ли се, разбрало,
турчин калугер да стане -
като наша субаша!
Че стана личен калугер,
направи личен манастир,
вов манастира килия,
вов килията - Мария,
Мария Богородица!
Добила мъжко детенце,
три дни вън не е изляла,
третия ден е изляла,
с злат се ръжен подпряла,
златни пелени да пере...
Кога се назад върнала,
тя заварила три жени,
три жени, три самодиви -
една му риза шиеше,
втора му шапка нижеше,
трета му повои плетеше.
Щото му риза шиеше,
тя Марии думаше:
- Хубаво гледай детето,
детето ми е братово!
Щото му шапка нижеше,
тя Марии думаше:
- Хубаво гледай детето,
детето ми е чичово!
Щото му повои плетеше,
а тя Марии думаше:
- Хубаво гледай детето,
Марийо Богородице,
детето ми е сестрино!...

 

Мирково, Пирдопско (Искра, Шумен, год. ІV, 1892, с. 370, № V); Бележка на записвача (З. А. Бояджиев) към стиха "с злат се ръжен подпряла": "Това нещо и сега съществува. Родителката действително три дни от къщи не излиза или когато излиза, тя наистина се подпира с ръжена и в другата ръка носи сърп. Това нещо се продължава дори до четирийсетте, т.е. додето иде на "чиста молитва", а тези неща постоянно стоят при родителката под леглото на младенеца, до това време. Говоря за по селата.".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010