* * *

Божа майка - лехуса

- Изгрей ми, изгрей, месечко,
през тази гора зелена.
У гората има манастир,
в манастира й килия,
в килия й света Мария,
Христа й Бога добила.
Три дни й в къщи стояла,
на четвъртия излягла,
босичка и по ризичка -
със злат се ръжен подпира,
златно корито изнася,
златни пеленки напира.
Кога се й назад върнала,
Христа й Бога немаше.
Викна Мария да плаче,
пък килия я миреше:
- Мълчи, Марийо, не плачи,
ти нали знайш, Марийо,
лехуса боса не ходи,
не боса, не по ризица.

 

неуточнено, Еленско (СбНУ 27/1913, М.Арн., с. 305, № 214 - "Св. Богородица лехуса"); килия я миреше - вер. вм. "килия" в първообраза стои името на (св.) Илия, както е в някои други варианти. Записвачът (Арнаудов) отбелязва, че тая песен се пеела нощем от "романките" (жътварки) по пътя им през Балкана; по тая причина той не сочи по-точно място на записа.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010