Бановата кака. Съст. Тодор Моллов

* * *

Рано е ранила Бановата кака,
рано е ранила сутринта в неделя.
Във градинка влела и цветя набрала,
цветя е набрала, китки накитила,
китки накитила на гробища да иде,
Бано да прилее и Бано да оплаче:
- Какин Бано, какин млад воденичар,
нал' ти кака дума, нал' ти кака учи -
да не ходиш, Бане, по горни седенки,
по горни седенки, при горнокрайченки,
че они са, Бане, турски любовници
и тебе, кака, тебе ще убият.
Тизе, какин Бане, кака не послуша,
че стана и отиде по горни седенки,
по горни седенки, при гонокрайченки.
При Руйна Пешуновска и Митка Големанска.
Зора зазорява и слънце изтича,
ала, Бано, кака, теб те още нема.
Откъм Искъра тича воденичар,
тича воденичар и пищи:
- Елате, познайте телото свойо.
Сите се извърве, никой не позна го.
Само Бановата кака, сал она позна го,
че това е личен неин брат воденичар.

Малорад, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010