ЕРИХ КЬОЛЕР
Венцеслав Константинов
Ерих Кьолер (1928-2003) е немски белетрист, есеист и драматург, роден в Карлсбад
(днес Карлови вари) в семейството на шлифовчик на порцелан. След години на скитане
из Западна Германия и Холандия, през които сменя различни професии, той прави
опит да се запише във френския Чуждестранен легион, но не успява и през 1950
г. се завръща в ГДР, където става селскостопански работник.
В 1956 г. Ерих Кьолер публикува първата си книга - новелата "Конят и неговият господар", - в която засвидетелства любовта си към природата и света на животните. След това Кьолер завършва литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг. Издава още новелата "Дяволската мелница" (1959), романа "Търсачи на съкровища" (1964) и сборника с разкази "Нилс Харланд" (1968). Следват прозаичният сборник "Жабокът или Нещото под шапката" (1976), романът "Зад планините" (1978), сборниците с разкази "Пътуване около Земята за осем дни" (1979), "Историите на Киплаг" (1980) и "Хартмут и Йоана" (1980), както и романът "Щуре и немското сърце" (1990).
В творбите си Ерих Кьолер описва предимно живота на малкото село и като се основава на популярни фантастични митове и легенди, възхвалява живителната сила на полезния човешки труд. За творчеството си писателят е отличен с литературните награди "Фриц Ройтер" на град Шверин (1957) и наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1977).
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2006
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод:
Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009