КИПАРИСОВАТА ЛОДКА
Безцелно кипарисовата лодка плава -
насам-натам се блъска из потока,
без сън съм аз и безпокоен,
като че страдам от кървяща рана.
И то не е, защото не достига вино,
а че не мога аз спокойно да се шляя.
Умът ми, знайте, не е огледало -
да отразява всичко по еднакъв начин!
Аз имам много братя - туй е вярно:
готови да ме утешат, да дават взаем;
ала от тях не искам да завися
и затова се сблъсквам често със гнева им.
Умът ми, знаете ли, не е камък
да го търкаляш - в ляво и във дясно.
Умът ми и рогозка не е даже:
да я навиеш на руло - натясно.
Осанката ми е белязана - ще кажеш -
с достойнство, непознаващо порока.
Сърцето безпокойно предусеща,
че мразен съм от стадо злобни твари.
Аз срещам не едно злочестие и удари -
измислени да помрачават дните.
Без звук премислям моя тежък случай,
в съня се сепвам и се бия във гърдите...
Луна и Слънце - нощ и ден - се сменят:
защо ли Слънцето така е намаляло?
Скръбта раздра сърцето ми смутено -
то сякаш е захвърлена непрана дреха.
Без звук премислям моя тежък случай -
да отлетя не мога - няма ми крилете...
Китайската
литература започва с Ши Джинг или Шъ дзин (Книга на Одите), една антология от
песни, поеми и химни. Тя се състои от 311 поеми (6 без текст), датиращи от Династията
Джоу (1027-771 пр.н.е) до периода Пролети и есени (770-476 пр.н.е.). Географски
тези поеми са събирани от територията на днешен централен Китай и долната част
на Долината на Жълтата река в северен Китай, където е започнала и процъфтяла Китайската
цивилизация. Областта обхваща днешните провинции ШанХай, ШанДонг, ХеНан и ЧуБей.
Този първи поетичен сборник е разделен на четири главни части:
- ГуоФенг (Нрави на Царствата): поеми или народни песни за обикновени хора;
- ШиаоЙа (Малки придворни песни): поеми или песни за живота на благородничеството;
- ДаЙа (Големи придворни песни): поеми или песни, възпяващи живота на владетелите;
- Сонг (Оди на Замъка и на Олтара): химни писани за религиозните церемонии на
двора.
Независимо от многото интерпретации и коментари, писани поколения по-късно, влиянието на Ши Джинг върху китайската литература е огромно и неоспоримо. Ши Джинг не само поставя основите за формиране на стила и правилата за класическата китайска поезия, тя е също и често цитирана в други канонични китайски текстове и често е споменавана като пример за подражание на морал и истина.
Поемите, събрани в антологията, засягат всеки аспект от китайския живот по онова време. Някои описват емоции, чувства и преживявания на хора от различни обществени класи, други описват събития или засягат въпроси от обществото и управлението на страната, трети рисуват хармонията на природата. В Ши Джинг са описани около сто вида растения и дървета и деветдесет вида животни и насекоми. Различни видове музикални инструменти, метали, оръжия и амуниции, сгради, облекло, храна и т.н. често се споменават. Заради автентичността и разнообразието на поемите от тази антология, в допълнение към литературната й значимост, Ши Джинг е също така и един много ценен документ за интересуващите се от китайската цивилизация.
Ши Джинг е превеждана на английски от редица видни учени още от 18. век. Един от най-известните преводачи на Ши Джинг е Джеймс Леге (1814-1897).
По материали от Shi Jing (Book of Odes), C. Ming Lung of Chiense Text Initiative.
© Анатолий Буковски,
превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.10.2005
Кулата на жълтия жерав. Антология на китайската поезия. Идея, съставителство и превод: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2005-2006